автор: LeoBedrosian

- Авелогоном казваш – очите на Бащата сякаш прогледнаха на друго място и време.

- Това име каза – оправда се Йоши – даже поздрав ти изпрати.

- Да, стария демиург. Не вижда и е сакат, така ли?

- Така е, не го ли огледа, когато пусна петарката в кутията му?

- Нямам навик да запомням лицата на всички нещастници по пътя си. А и един ли е само!?

- И при мен не сработи защитата. Чак след като спомена името ми сякаш ме удари с чук по темето. Отдавна ли е паднал?

- Отдавна! Какво значи „отдавна“? – бащата отпи ядно от халбата си – По дяволите, няма ли студена бира!? Арая!

Юпитеровата весталка, видимо поостаряла дотътри натежалото си тяло.

- Викате ли ме – поклони се повече по навик, отколкото от респект.

- Няма ли студена бира, Арая? И защо съм принуден да пия тая пикня, по дяволите – изговори властно, но веднага смени тона – Нали се разбрахме да не ми се кланяш тук.

- Хладилника не смогва да охлади бирата в тоя пек. Ще сложа няколко бутилки в камерата – оправда се жрицата и имитирайки някогашната си въздушна походка за малко да се спъне в една табуретка, тътрейки се назад.

- Остави, няма нужда. Кажи на Руфим да ми донесе архива от случая с Йов. И гледай къде вървиш.

Весталката се отдалечава и Бащата се намества още по-удобно в креслото от дъхава мурсалинова кожа. По осанката и положението на тялото му личи, че се подготвя за едно от онези дълги и уединени размишления, в които все по-често изпада напоследък.

- Няма да ти преча, само да те попитам едно нещо – сина знае, че в такива моменти не е много полезно да прекъсва вгълбеността на баща си.

- Имаш три минути да полюбопитстваш – това наистина бе великодушно.

- Кажи какво стана със завещанието. Оформи ли всичките документи? Мога да помогна с нещо.

- Нездраво любопитство ли съзирам? Или откровено предложение за помощ?

- Е, ясно. Забрави за въпроса ми. Няма да се възползвам от оставащото ми време – Йоши взе халбата си, на чието дъно се лашкаше локвичка от топла, разгазирана бира и стана от мястото си, оставайки баща си на мислите му. Реши, че може да прекара времето си по-приятно от това да обсъжда стари и полузабравени казуси от творческия му период. Знаеше, че баща му не се гордее особено със случая на оня смъртен, Йов. И затова не обича да говори за него дори със сина си. Изглежда го счита за провал, въпреки, че е имал последната дума и воля по отношение на провалилия се грешник.

- Нямаше ли да излизаш с онзи нехранимайко Порки? Хайде, отивай да карате мотори и внимавай да не си строшиш главата. Само на излизане кажи на Руфим да ми донесе и списъците на отговорните по Казуса Йов. Там имаше една бележка с мои коментари. Не помня вече, нали съм проклет смъртен – с напредване на възрастта стария става все по-проклет и досаден. А и въплътяването в тялото на смъртен се оказа далече по-обезпокоително и неудобно от това, което си представяха. Понякога болежките ставаха нетърпими.

-Добре татко. Но нали нямаш нищо против да се пошляя сред онези момичета на Брент авеню. Уверявам те, че са по-приятна компания от Порки и неговите Дейвидсони.

- Защо не си се пръждосал вече!?

…

- Така, да видим сега – намести коригиращите зрението стъкла на носа си и заби прояснилия му се поглед във дебелата, прашна папка, подвързана в кафява скъпа кожа. Листата шумяха първокласно сред сухите му пръсти, които се налагаше да ги топи в гъбата на елегантно преспапие от чисто злато. Лукса на импровизираната библиотека не може да се сравни със Светая-светих Там, но поне му напомня донякъде за оня комфорт и свято уединение. Опитва да се задоволи с каквото може. Добре поне, че пренесе някои от аксесоарите, които да му напомнят донякъде за онова свидно място.

Като се пресегна, светна стария бронзов лампион и се потопи в историята на младостта си. Дързостта го водеше, опиянението от постигнатото го окриляше и нерядко правеше по някоя грешна стъпка. Но умееше да я замаскира и да извлича полза дори от явните си провали. Наистина бе крилато време, когато всичко му бе позволено и не даваше отчет на никой. Мнозина благоговееха пред възможностите и интелекта му. Малцина, всъщност никой не знаеше за Извора и чудодейните му сили. Никой, преди да каже на Гавраил и на Сина, преди времето на Светата Тройца. И тогава дойде Тъмното време. Онзи, за който не искаше и да си спомня ги видя. Подлостта, водена от завист и ярост, въоръжена с лукавство и лъжа откри тайната Му.

Разбра за Аеол.

И тогава се случи онова, което никой, дори Той не очакваше. Извора на вечната мъдрост, Началото на всичко и всички, Основанието на живия живот и светостта просто пресъхна. Помисли си, че това бе началото на края. Или поне тогава така преценяваше ситуацията. Но сега знаеше, че е сгрешил. Края тъкмо предстоеше, а най-страшното е, че той вече не може да го предугади.

Но да се върнем на Йов.

продължава