автор: RockAround_theC_l_ock

Живея в мое, несравнимо блаженство –
където ме сърби си го почесвам.
Светът е с ново, малко гадно естество,
но го търпя... Макар да не харесвам!

Какво, че много бедни, а един богат?
Какво, че някой от преяждане повръща?
Това е друг, един „демократичен” свят...
А аз блаженствам. В сиромашката си къща.

Какво, че имам леко сприхава жена?
Че куп дечица сополиво щъкат?
Какво,че бил животът ми в лайна?
Замислиш ли се – ще умреш от мъка!

Това живот ли е? Това е блаженство!
Ядеш, отделяш, спиш... Дори не хъркаш!
Редовно къпеш се... по Рождество!
Където стигаш – и гърба си търкаш!

Аз, затова не мисля! Мъдреците
отдавна са го мислили... Подробно!
Тревожно ми е само, че Предците,
от мен, от гроба си – отричат се... Задгробно!

И се стъжнява цялото ми блаженство.
И осъзнавам всичко, че е временно.
Дори светът и „новото” му естество,
защото Времето, пак с революции е бременно!


Бой..Боев, 2015