автор: Macossa

Викам си на акъла „Вече стига !“ ,
но от гадната му мутра отвътре ми се повдига,
трагичното е, че вярвам, че е пич, но..
просто го приех твърде лично.
Доста нетипично за моята особа,
ама чувствам, че виси над мене зла прокоба,
недоспиване, недояждане, лирични и психични отклонения,
по-скоро – нагаждане,
аз може да се смея, ама това са си симптоми,
които никой няма да чуе, види и запомни.
Сякаш в рани невидими, прободни,
чувствам мислите, думите злословни,
впиват се като стрели отровни,
с мъка ги издърпвам, дишам отново с лекота и дробове прочистени, свободни...