автор: tzvetcomarinov

Има ситуации, които се очакват. Другото е въпрос на време и стекли се обстоятелства, кога да изплуват нагоре.
-Какво мислиш по нашия случай? - попита Стоименов
Формален въпрос и оправдано любопитство. Не изпитваха потребност от допълнителна гарнитура, за да бъдат разбрани.
-Бих дал половината от месечната заплата, но да науча. Над какво сега разсъждава поръчителят и преките извършители на тия убийства.
Шефът на отдела не успя да прикрие леката си изненада. Явно беше очаквал всичко друго.
-Да не се каниш да посочиш и ония, дето са натискали спусъка?
-Защо не...
-Излишната самоувереност е вредна в нашата професия, капитане.
-Клише за начинаещите в службите, господин полковник - отвърна Миладинов.
-Нека бъде и така - съгласи се без никаква уговорка полковникът, но само който не го познаваше, ще се подведе от казаното. - Защо не допуснеш като версия, че имаме работа с професионален килър. Напоследък това е толкова модерно сред нашенският престъпен контингент.
-И е съвсем подходящо това обяснение пред някое спуснато с парашут началство, - продължи упорито да е на своето капитанът. - С нищо няма да пасне на реалностите. Нали при отбивката на магистралата се е изисквало достатъчно количество смелост и самообладание. Липсваха и признаци твърдящи, че на извършителят на тройното убийство му е за пръв път подобно деяние.
Поиска ли му сега началството аргументи, ще ги заръси веднага. Като някой ученик-зубрач ще ги издекламира на един дъх за високата оценка. Отсреща упорито мълчат, сякаш изобщо не ги интересува конкретиката около престъпленията. Може и трябва да продължи напред.
-За местопрестъплението между хотела и града, прекият извършител е разполагал и възползвал от възможността, да развихри своята фантазия. Дори нещо повече. При огледа, който извърших, там личаха белези. Сякаш се е забавлявал докато обмисля детайлите. Преди да ги навърже за общата картина на престъплението.
-Отпусна ли своята фантазия, - усмихна се не до края Стоименов. - Трябва сега да се облегна назад, да застана в по-удобна поза и ушите ми чуят имена, адреси и доказателства
"Нашите цели се разминават, господин полковник" - поиска веднага да изрече Миладинов, но още по-бързо направи обратното. Заключи тая мисъл в най-дълбокия и сигурен сейф, дето имаше в своята глава. И предложи шефският кабинет да чуе нещо друго.
-Напират ли толкова за координати и ориентири до къде сме стигнали. - капитан Миладинов прекрасно съзнаваше, че и полковникът разбира от къде идва любопитството и служебната заинтересованост така, накуп, но сметна за излишно да вмъква уточнения. - Ще им предлагаме всякакви залци и дори трохите, които до момента е събрал колегата.
Нашето, - капитанът не изрече "Моето" и силно се надяваше, да бъде забелязано и разбрано правилно. - да им оставим нещо като десерт, както обичат да казват естетите в говоренето. "Черешката на тортата" нека бъде поднесена за повече сладост и овации накрая.
Полковник Стоименов прекрасно разбираше какво се крие зад тия цветисти фрази. Но отвори уста за реакция, но не спря и нито една от чертите на разочарованието, да изскочи върху лицето му.
Обиден или разочарован е до момента от капитана, не знаеше на кое да държи. Познаваше добре своя подчинен и това го въздържа от безполезни опити да откопчи нещо. С категоричност знаеше, не бива да го прави. Ще подтисне раздразнението и професионалното любопитство в името на надеждата. Може и трябва да дочака приятния вкус.
Да сменят темата, изглеждаше най-удачното решение.
Разговор, който не е предвиден за важен, лесно става вял и скучен. Двамата мъже в кабинета бяха наясно с това и побързаха да се разделят.
След излизане от началството, спецът по борба с организираната престъпност носеше много въпроси, над които да мисли надълго и нашироко. Дори цяла шепа наивност не можеше да го подведе, че Стоименов ще се откаже от отговорите, които очакваше да получи преди малко. Миладинов не допускаше неговия шеф да пречи на замисленото или ще го изръси пред когото не трябва. Притесненията му идваха от това, че добре познаваше капризите на своята професия. И най-добре обмисления план можеше да не протече според желаната логика. Подобно развитие на нещата, сериозно би се отразило и върху полковник Стоименов. Човек отдал себе си в борбата срещу престъпността и накрая такъв резултат. Определено не го заслужаваше. И неговият подчинен капитан Миладинов, най-малко е човекът, който ще му го сервира.
Виж, тоя който идеше насреща, може да го направи. Не само с користна цел, а да индентифицира собствената значимост.
Над своята безупречна работа вярват самонадеяните ченгета. Миладинов не искаше да попада сред тая категория и не се изненада от изпречилата се направо срещу очите му "пукнатина".
-Капитане, - рече оня. - Дочух злите езици говорят, че опитваш да пребориш организираната престъпност у нас.
-Може и да се е сторило така на някого, господин майор. Нямам представа, нито самочувствие да приема подобна оценка. - Каза го, но през тънка усмивка по-младшият по звание и стаж в отдела. - Не съм го чул от тях лично и не смея да коментирам, но ще вметна полезен съвет в обратната посока. Щом не вярвате на злите езици, господа, по-добре ще е да ги отрежете. Така няма повече да дразнят благопристойния ви слух. Повярвали сте на казаното, чудесно. Тогава го подшушнете и пред някое началство. Може да помогнете евентуално и за получаване награда от другия.
За ялови подмятания и общи приказки, двамата знаеха еднакво, похвали не се раздават. И затова побързаха да се шмугнат в своите работни стаи. Където всеки насаме щеше да се занимава с нещо по-рационално и полезно, отколкото някакви коридорни безсмислици.
Миладинов имаше над какво да разсъждава, но първо трябваше да въведе малко ред в собствената глава. Нали без да иска, преди малко демонстрира самонадеяност в кабинета на полковник Стоименов. Застана твърде немотивирано зад някакви заявления. Убиецът на магистралата е бил професионалист, само защото се държал твърдо при стрелбата. И страхът налива коравосърдечност в действията. Знаете ли, че след провал, ще ви се случи нещо подобно, мястото за колебание и нерешителност става мизерно. Притурите ли, че в жилището или докато паркирате своята кола, може да свършат последните дни от живота ви. Това ще пръсне толкова решителност из вашите вени, че ще направи показалеца ви по-коравосърдечен и от тоя на професионалния килър. Защо хотелският изпълнител да се е забавлявал, когато може да е изпитвал и най-човешкото чувство - страх. Не всеки има самообладание да стреля в упор или забива нож в гърдите на друг, щом не изпитва емоциите способни да направляват неговите действия. Случайно хрумване, лесно и удобно ще прикрие вътрешната нерешителност и удовлетвори оня,заповядал чуждата смърт.

Цветко Маринов