автор: mitkoeapostolov

Трите прасенца се родиха в един мразовит мартенски ден. Само преди седмица слънцето беше стопило зимния сняг и кокичетата и глухарчетата бяха обсипали селските ливади. Но в деня на тяхното раждане, баба Марта се бе разлютила и бе изпратила пронизваща мартенска лапавица.
Две от бебетата изглеждаха нормално- чисти и спретнати- докато третото се появи с черни петна зад ушите. “Тази работа не е на хубаво”- с тревога отбеляза акушер-гинекологът от бухаловото семейство. Това не попречи на майка им, учителка в училището на животинското стопанство да им се радва по равно- и трите квичаха невинно, порозовели от студа. Баща им, нерезът от местното животинско военно поделение изгрухтя гордо- “на татко храбрите войници”.
Отраснаха трите прасенца под вещите учителско-военни грижи. “Едно прасе”- вещо ги поучаваше баща им- “може да се счита за успешно само когато е на добра позиция в животинското царство, тоест да стане адвокат, банкер или доктор. Всички останали прасета, ринат лайната на адвокатите, банкерите и докторите”- продължаваше наставнически той. Дори когато някой от тримата му синове го питаше за военната професия, бащата уклончиво сменяше темата на разговора.
Майка праска грухтеше от удоволствие само при мисълта за спретнатите кочинки на успелите си отрочета. И трите бяха записани на частни уроци по престижния славейски език при най-прочутото местно славейче, както и по животинознание при мъдрия козел. И двата предмета се отдаваха с променлива успеваемост на младите прасенца, но им излезе име на учени и те лесно преминаха препяствията на училището, в което майка им преподаваше.
Още от малки двама от тримата братя излязоха добри деца и прилежно следваха съветите на родителите си. Ходеха на уроци, пишеха си домашните и вещо рецитираха статистики върху факторите за успех в свинския род. Третият брат, който се отличаваше с черните си петна зад ушите все вършеше пакости. Един ден запали гнездото на щъркелите, които едва не му изкълваха очите, друг поля кокъла на кучето с рициново масло, та после медицинската сестра овца не успя да смогне да рине колибката. Кучето само скимтеше злобно и съскаше през зъби- “Ще я видим тази работа по Коледа. Ако не тази, другата”. В училище петнистото прасе се справяше отлично с чуждите езици и философията, но му куцаха правото и точните науки. Вместо да си губи времето да заучава факти от природата, които не разбираше, третото прасе прекарваше време на реката с добрите си приятели козлето и агнето и мислеше как да направи някоя пакост.
Нищо чудно, че двамата му братя завършиха с пълно отличие, докато той изкара няколко по-слаби оценки. Баща му често смръщваше вежди и докато братята отличници получаваха подарък- топла помия, петнистото прасе получаваше само укорителен поглед.
Никой не се учуди, когато в животинския университет, двамата розови братя записаха право и медицина, докато третия вместо препоръчаното от баща му банкерско дело, записа свинска история. И това не мина без семейни скандали, но в крайна сметка след плачевни умоления от майката, изтърсакът беше оставен да прави каквото си знае.
Дойде най-после време всяко прасе да построи свой дом. “От мен да знаете”- вещо ги поучаваше баща им- “една кочина се строи или от камък или от тухла, в най-лошия случай от дърво. Но, никога, никога, никога не стройте кочина от слама!”
Първото прасенце, което наскоро беше започнало работа като адвокат, се пазари с каракачанското куче и купи от него камъни и керемиди. Построи си свински палат с кредит от петльовата банка. Целият животински двор се възхищаваше на новото сдание и животните гледаха със завист поохранения нерез, който гордо потупваше сина си по рамото. “Гледайте го момчето- ей това сега е син. Да се гордееш и да се хвалиш с него.”
Второто прасенце, заради дългото следване във факултета по медицина, не разполагаше с финансовите възможности на брат си. А и от петльовата банка му отпуснаха по-малък кредит, който стигна само да си закупи дървен материал и керемиди от магарето. Но пък и неговата кочинка излезе хубава. И до него гордо крачеше стария нерез и не пестеше похвали- “Гледайте сина ми днес какъв палат е вдигнал. След пет години като лекар ще построи пет пъти по-голям от брат си адвоката”.
Третото прасе беше прочело в учебника си по прасешка история, че кочината била най-топла през зимата със стени от слама. Реши да пробва, напук на бащините съвети и направи кочинка от слама, която получи като работи една седмица при коня. Когато постройката се завърши, останалите животни му се присмяха: “Виж братята ти какви палати вдигнаха, пък ти прост излезе- като някое бездомно куче построи бостанско плашило от тази слама”. Баща му и братята му дори не благоволиха да дойдат да погледнат новата постройка. Само вече застаряващата праска плахо се отби и с половин уста поздрави третия си син. “Не бой се, мамо”- усмихнат и каза той- “ще дойде време да се гордееш с мен”. “Може, може, синко”- плахо и неуверено го прегърна тя и въпреки че не разбираше защото третият и син все прави наобратно, прегърна го и му пожела успех.
Нещеш ли следващата зима се случи изключително сурова. Замръзна всичко в животинското стопанство. Измръзнаха и животните и започнаха да се страхуват за живота си. “Елате при мен в каменния дворец”- възторжено ги покани първото прасе. Но само след няколко часа зад замръзналите каменни стени, на животните им се стори, че кокалите им се вкочаниха и си плюха на петите.
“Елате при мен в дървеното царство”- попита учтиво и вторият брат. При него температурата беше по-поносима, но на следващия ден животните се събудиха отново премръзнали. Когато третият брат стеснено ги покани в скромната си сламена колибка, някои му се изсмяха, но други от отчаяние решиха да опитат. Непонятно за тях, но зад невзрачните на вид сламени стени, беше много по-топло от палатите на другите две прасета и животните най-после си отдъхнаха. Дори тези, които първоначално бяха скептични, с благодарност влязоха и починаха при останалите. Само бащата и двамата братя твърдо отказваха да се подслонят в сиромашката колиба. За нещастие, единия крак на стария нерез измръзна и се наложи вещият хирург котарак да му го ампутира, а адвокатът и докторът лежаха по три седмици при овцата в болницата с пневмония.
Премина тежката зима и всички животни се отбиваха едно по едно през сламената колибка на третия брат, за да му оставят малък подарък в знак на благодарност- кравата мляко, кокошката яйца, а останалите, кой каквото намери. От семейството дойде само мама праска и гордо прегърна сина си.
През лятото нещеш ли в гората се навъди зъл и свиреп вълк. След известно време започна да се появява и във стопанството. Уплашиха се животните. Къде да се скрият? Всеки един от тримата братя прасета ги покани в своя дом. “За студа сламата помогна, обърнаха се те към третия брат, но от вълка ще се крием зад каменните стени”.
Застана кръвожадният хищник пред каменния замък и изръмжа: “Излизайте да изям един от вас или ще ви направя на пух и прах всичките!”. След неуспешен опит да се разберат на славейски език, от вътре прозвуча самоуверения глас на първото прасе, “Я да се махаш! Колко съм ги виждал такива нагли като теб в адвокатската ми практика. Колкото и да духаш, каменната къщичка няма да можеш да сринеш”. Отвън се чу ехидния глас на вълка- “Прав си, но аз няма да духам”. Вместо това хитрият единак тропна с десния крак върху земята и я разлюля.
За беда на животните, този вълк страдаше от говорен дефект от дете и вместо силни дробове, беше развил железни крачни мускули в горския фитнес. Затрепера земята, напукаха се стените, наклони се каменната къщурка на една страна и тръгна да се срутва. Ужасените животни едва успяха да излязат, за да не ги затрупа. За беда, куцият нерез не успя да избяга. Тръгна си вълкът сит и доволен, но на другия ден пак се върна.
Този път завари животните в дървената кочинка. Пак последваха заплахи от вълка, на които втория брат самоуверено отговори: “В цялата си медицинска практика, не съм виждал да се пука дърво, та сега ли?”. Тропна вълкът с крак, разместиха се дъските и на ужасените животни пак се наложи да бягат панически, оставяйки едно младо агънце да заплати за тяхното решение.
На третия ден вълкът се завърна още по-самоуверен и застана пред сламената къщичка на петнистото прасе, специалист по свинска история, където в своето отчаяние се бяха укрили дори първите двама братя. “Да излиза един да го изям, или ще ви оглозгам всичките”- последва стандартната заплаха. “Аз ще изляза да ме изядеш”- отговори скромно третото прасе. “Омръзна ми цял живот само другите да хвалят, а мен никога да не ме уважават. Откакто се родих с тези черни петна, всичко все ми върви накриво.” “Тука има някаква уловка,”- усъмни се вълкът. “Много лесно се даваш, аз не съм толкова глупав”- и тропна силно с крак. Сламената къщурка се разтресе, разлюля се, но остана на място. Ядоса се единакът, тропа на няколко пъти, но все със същия резултат. Заболя го кракът, а постройката си стоеше непокътната. Видя, че така няма да стане и рече- “Добре, я излез доброволно”.
“Ще изляза”- отвърна петнистото прасе- “но имам една молба. Хванах се на бас с останалите животни, че можеш да строшиш сухия дънер, ей там на двора със своя силен десен крак, а те не вярват. Направи ми тази последна услуга, поне да оставя малко пари на бедната си майка и клетите си братя, които останаха без дом”. “Кой не може строши този дънер? Аз?”- разфуча се вълкът. “Ей сега ще ви покажа на какво съм способен”- извика той и замахна с десния си крак, скочи върху дънера, но за беда от силата пропадна в ямата, която животните бяха изкопали под дървото предния ден.
Мина и тази беда. Заживя стопанството спокойно отново. Адвокатът си вдигна нов каменен палат, а докторът построи дървен мол. Третият брат се усамоти в сламената кочинка и написа мемоар, който не привлече вниманието на заетите с покупки животни. След като се задоми, родиха му се прасенца и му дотрябваха средства, един мразовит мартенски ден професорът по свинска история с петната зад ушите постъпи на работа като пазач в шопинг центъра. Баба праска щастлива се грижеше за своите внуци и грухтеше от удоволствие при мисълта за успеха на своите синове.