автор: Marta

Аз не бих могла много да плача,
аз само се радвам на това, че
слънцето грее, денят е голям
като хляб, който чупим на залчета
и залче по залче
ще стигнем до там,
където слънцето е най-малко...
И пада нощта,
и изгрява луна,
а нощта е голяма погача,
особено щом не можеш да спиш, а решил си така -
да не плачеш.
Троха по троха се свършва нощта
и отново денят е насреща.
Със голямото слънце или с дъжда
и неуловимата сянка - усещане,
как ден подир нощ,
след залче троха
кълве и минава
животът.
Mинава си, ей!
Nеравен, неправилен, несбъднат,
прекрасен
и рошав
...