автор: deida

води ме по тази пътека, която рисувам,
докато плуваме в място с неясни черти
времето пак ни сънува във кръг нецелунат
форма, в която от думи се раждат мечти
острият ъгъл на поглед, заставащ пред себе си
вектор, готов да се случи на всички страни
преодолими пространствено-изразни средства
неотразими в проекция живи лъчи
устрем за танц сред частици от мрак и разбиране
спомен от страх на кръстосана в мерника цел
мърдаща точка в теория по ориентиране
вълнообразна надежда в случаен отдел
няма метафора толкова общовалидна,
че да клеймоса безкрайно динамичен концепт
витловъпросите се трансформират издигайки
готовността ми да дойда на среща със теб