автор: daro

Лицата на рибарите напомняха
ограбените от прибоя брегове...
Докато уж ме учеха на риболов,
показваха ми как се става
едно с морето.
От надвисналите камъни по скулите им,
потапях се в пространствата от люспи
и в отворените орбити на мъртви риби.
Наплитах множество пробойни в мрежите
от торпедата на делфините.

Те споделят ми с овални форми, когато заедно мълчим.

Към седем сутринта закусвахме със рибена чорба.
От старите пиратски къщи
разхвърлени като огризки,
наблюдавах облизващите се търговски кораби
как прииждат
за златото на тази светеща земя –
обител на светилища,
на култове на огъня и котки;

за богатството
на непокорните наследници,
завладяващи с кристалчета солени по страните,

защото свободата е с пресъхнали очи...

И се повдигах на пръсти,
ала само прохождах в жаравата на душите
оттатък плача си.