автор: mamasha

(по темата от поетичния дуел)

...на морето стих да подаря,
то на мене - мидичка за спомен...

Р. Русев, “Сбогуване с морето”


Преди за сетен път следа с криле
над нас да нарисува летен гларус,
преди в прозореца ни да се спре,
догаряйки, последен морав залез;

преди да седнем в някой късен влак
и пътя си далечен да поемем,
на този плаж ще слезем с теб по здрач -
довиждане с морето да си вземем.

Ще сипне то във моята ръка,
и шепоти, и мидички - за спомен.
Ще плисне върху теб една вълна
на тръгване прибоят неспокоен.

И знам, не просто стихове във дар,
душите си тъгуващи ще сложим
във дланите му – син и свят олтар,
и после... После ще му кажем: “Сбогом”.