автор: apostola

Изпратих деня си във залез страхотен.
Отключих дома си и в него- самотен,
се слях със стените в черупково цяло
под живата тежест на мъжкото тяло.
А вятърът свири навън на фуния
и хлябът- начупен- стои на синия.
Свещица прогонва и мрака в ъглите,
но вътре в душата таят се мъглите.

И в сивата мъка под покрив безлюден
с нощта се преборвам до изгрева чуден.
Вечерен самотник, в деня се откривам-
тегобите нощни в деня си заривам.