автор: rady

Дъждовете обичаха тази гора
и над нея валяха, валяха...
Много влага и много любов се събра
и дърветата лудо растяха.

Към небето протегнаха дълги ръце
и ти сплетоха сякаш за стряха...
Горделиви израснаха, но без сърце
и за другите слънцето спряха.

Избуя долу в ниското бледа трева
и запълни пътеките знайни,
вятър някакъв - луда глава,
търси други пътеки- незнайни!

Малко цвете успя да прокара стебло,
но светът беше тъмен за него,
вдигна нежно, красиво чело,
вятърът го хареса...и взе го!