автор: sliver

Тиха съм.
Като окото на буря.
Като плажна песъчинка през ноември.
И какво, като сме направени от звезден прах,
като вместо да се топлим, зъзнем.
Като снежинки върху прозорец сме.
Като тиха нощ през август.
Сто години самота, но не по Маркес,
а по желание.

Имам листопад, вместо душа.
Не знам дали съм се родила с вик,
но тихо ще умра.
Като картина в запустяла къща.
Като любовната игра.
Като дете, което те прегръща.
Ще си отида като миг,
като минута ще се отброя.
И ще се скрия в тишина.

Във всеки кучи поглед,
във всеки плясък на криле,
във всеки залез,
прилив
залък...
ще ме откриваш.
Знаеш,
че светът е малък.