автор: rady

Кубче лед в самотата на чашата.
Денят загубва строгите си очертания,
минута след минута се изплъзва
от зорките очи на настоящето...
Денят превръща се в подарък,
прибързано захвърлен в някой ъгъл
на чернобялото ни битие.
И утре вече няма да го помним!
Кубче лед в самотата на чашата.
Нощта избира точно тази чаша,
за да изсипе всичките си обещания
за друго настояще... и друга самота.
Разбърква ги внимателно и нежно
във най-копнежния коктейл...
От който тръпнещо отпиваме
под шеметния звездопад!