автор: ma_gi

Дали ще може
да измие този дъжд
това,
което времето натрупа
...и онзи сън за теб –
един и същ,
от който се събуждам
всяка сутрин...

И тръгвам.
И вървя през своя ден...
Усмихвам се.
Понякога обичам.
Понякога -
и дързък, и смутен -
той ме целува
с мисли неприлични.

А друг път,
като стар другар,
душата ми превързва
наранена
и като просяк –
с дрипавия шал
покрива
нежно
съ́лзите солени.

И ми прошепва,
че е просто дъжд,
а не кънтящи
огнени куршуми...
Денят е ден,
ала е само мъж –
логичен
и говорещ с малко думи...

Но после
идва винаги нощта –
разбираща,
безмълвно ме прегръща...
И се повтаря,
както винаги съня,
И аз съм тук.
Ти също