Мъртва съм,
от хиляди години
Гледах през ключалката живота
тъжна песен си припявах
Срещах те
на всеки сто години
за минута земно време
Времето, което ме разстреля
Тридесет и пет куршума
в упор
Само че
сърцето ми е от стомана
Няма сълзи
реч
Сто и първата година отброява
туп -туп
съм тамагочи
няма срама
Дори едно сърце човешко не остана
за истинска любовна драма