автор: Kateto

Бил е хубав мъж. Личеше си, въпреки зле подстриганата посивяла коса и пожълтелите от тютюна зъби и мустаци. Маниерите му бяха на галантен кавалер и появата ми задейства у него поведението, което само вятърът на жена може да отключи у мъжа.
- Заповядайте, тук е горещо – каза гърлено той, сервирайки ми пластмасова чаша със студена вода направо върху пейката в паркчето, наречено “Карето”.
Отдолу беше подложил бяла салфетка, сякаш олющената пейка бе старинен роял, чийто лак можеше да се повреди от капчиците по чашата. Улових погледа му само веднъж, колкото да видя, че е натежал от влага. После се обърна в страни. Пушеше.
Стана ми неловко. Кръстосах ръце и крака, стиснала здраво потната чаша. Мълчахме, после видя, че гледам фасадата на отсрещната сграда.
- Това е репродукция на La Liberté guidant le people* – обясни Лазар. - Но в нея няма душа, поръчаха ми я за един празник. Елате, ще ви покажа нещо – стана той и по един коридор ме поведе към полутъмна, опушена стая, която нарече “ателие”.
По стените, по пода, в ъглите стояха окачени, опрени и изправени десетки икони на Света Богородица. Лазар беше нарисувал Мадоната по-светла и по-миловидна, отколкото е дори и в руските църкви. Върху бюрото, омазано с темпера и масло, стоеше една по-различна икона. На фосфорно жълт фон беше изобразено лицето на Исус. Черно. Там, където са очите и устата беше още по-черно. Капки нюанс на червеното подсказваха, че иконата плаче. Лазар бързо я покри с някаква покривка и посочи останалите:
- Вижте, в тях има душа. Защото има вяра - обясни простичко той.
Откакто бил в “ателието”, нарисувал повече от 666 икони. Малко от тях задържал за себе си, другите продавал на “момчетата”. Те не искали нищо друго да им рисува, само Богородица. Плащали му кой колкото има, но той не придирял. Трябвали му пари за цигари и за бои.
- А това е любовта на живота ми – рязко смени темата той и показа снимка на млада жена, окачена на стената.
Пръстът му, целият в цепнатини, просмукани от боя, затрепери по фотографията. Сякаш галеше косите на своята любима.
Запознал се с нея, когато била едва на 15. Избягала от родителите си и заживяла с него. Той я въвел в тайнството на любовта. Той я направил жена. И три пъти майка. Сега чакали четвъртото дете.
- Добре, че имаме стаичка тук, в нея правим любов – сведе поглед Лазар.
Пожълтелият му от тютюна нокът вече галеше шията на жената.
- Идва всяка седмица. Носи ми цигари. И любов. Това му трябва на един мъж - вяра и любов.
- А надеждата му къде е? – питам по-късно началника на затвора.
- Нали знаете, всякаква надежда се оставя на прага на ада. Ще лежи доживот. Майка му била проститутка. Като малко момче се молел да порасне и да стане достатъчно силен, за да убие безбройните й любовници. Убил нея.
---------
* La Liberté guidant le people – Свободата води народа, картина от Йожен Дьолакроа, на която е изобразена Юлската революция и по-специално събитията от 28 юли 1830 в центъра на Париж.