автор: Elling

Отлитат неосмислените дни
и няма начин, някак да се върнат.
Блъскам се в невидими стени,
без нечии ръце да ме прегърнат.

Зазидани са здраво всички фуги,
без прозорци, без каса и врата.
Единствено на моите услуги,
останала е малка доза самота.

Така да е, с нея ще се храня,
на бавни, ситни глътки ще я пия.
И вече нямам сили да се браня,
в историята тъжна, пак съм злият.

Приемам, не оказвам съпротива,
а и едва ли друго заслужавам.
Истината както винаги е сива -
каквото трябва, си го получавам.

Дали ще ме открият някой ден,
със нокти, вкопчени в стените?
Само те ще са останали от мен -
едни очи, търсещи звездите...