Опитвах се дълго, да бъда без теб,
опитвам се още - не се получава.
Забита си в мен като шило за лед
и просто не мога да те забравя.
Не искам да мисля, не мога да спя,
кажи ми как и какво да направя?
Взирам се в мрака, чакам и бдя,
всяка секунда сам, ме отравя.
Изгряват слънца и падат звезди,
бавно се сменят сезон след сезон.
Упорито заравям сухи бразди,
уморих се да бъда твой Актеон.
Но мислите-хрътки догонват ме пак,
за милост ли трябва да моля?
Чуй ме, богиньо, спри техния бяг,
в живота си искам главната роля.