автор: dbutanski

Отново спомням си мислите стари,
когато бях аз дете и младеж;
отново виждам пред крехките двери
неспокойния хорски вървеж.

И негде там аз проточвах врата си -
да видя някакво чудо добро,
и от скромност все чаках реда си -
да отпия вода от ведро...

А порив нежен и топъл, преливащ,
отвътре някак ме странно зове
и чувствам белите майски предели
да полюшват сияйни криле...

Нима не виждал си полет на птица,
как се стрелва нагоре в зори
и проблясва на слънцето жица,
озарена от млади мечти?...

Така бях често възторжен, усмихнат,
пренесен някъде в дивни гори,
че света го не виждах подтиснат
и не мислех за ползи, пари!

Но мина време и нещо се случи,
от което тъга заваля,
и отскоро се лошо получи -
от измами гръдта заболя!...