автор: erka

...препънаха те, купчината спомени -
като безпътици износени до прага ми,
ала запазили под кривите си форми,
ключът, без който... няма по нататък.
Развързани са възлите на чувствата -
протрити на места, почти до скъсване
и призрачно се олюляват стари пътища,
заплели се из нишките на тръгване...

Но ти си... кратко неудобство.
Ще отминеш,
докато вятърът надникне през ключалката...

...ако не те захвърли
като прах в очите ми,
за да не видя, че
от невъзможност си останал.