Бях сладоледено лепкава,
боса и
розова,
неустоимо далечна,
непредпазливо близка,
тъмнееща в шепота, светлееща в шепите
ти:
преобразена в светулка
нощна птица от сенките
бях.
Ти, който си ми водата и сушата,
аз, която съм твоят въздух,
ние двамата сме в различни пространства
днес
на летищния терминал.
... А Лятото си брои пътниците
с есенни билети.
21. 08. 2014 г.