автор: somebody

Така ме гледаха зелените очи,
безпомощни, отчаяни и празни,
с ръцете си ме хващаше като с клещИ
и търсеше опора, за да станеш.

Стопи се. Стана малък, слаб, смирен
и слагах залци във устата ти,
и молех се и гледах ден по ден
как плахо гаснеше душата ти.

Не го прие. От весел, силен мъж
да станеш на дете, а пък детето ти
да порасте, да те поеме отведнъж...
По-бавно, трудно биеше сърцето ти.

Безмълвните, зелените очи
ми казаха: Аз тръгвам, Катенце,
а моите отвърнаха: Обичам те...
Така ми липсваш, тате... Татенце!

Една година