Кажи ми, Боже, говори ми!
Дай ми, Боже, знак!
Макар и думите ми в рими,
ще те питам пак и пак.
Кажи! Недей мълча в небето.
Къде аз, Боже, съгреших?
Защо бушува ми сърцето
и нарежда стих след стих.
Стихове за обич, за любов.
За самота и жалка вяра.
Аз съм малък апостроф
в любовна, нечовешка драма.
Но кажи ми, Боже всемогъщ,
какво е да си там - във небесата?
Да даваш топлина и дъжд,
и да решаваш на хората съдбата?
Толкова ли ти е, Боже, трудно
да щракнеш с пръсти - ей така?
Там, в небето ти безлюдно,
навярно знаеш що е самота.
Кажи ми, Боже! Още малко ми кажи!
Така ли постъваш със мъжете?
Знам, ще идат си и мойте дни
и пред теб ще си изкупвам греховете.
13.08.2015г.