автор: zaltia

Тъкму викъм шъ напишъ прикъзкъ иднъ,
изпълненъ с любоф и красутъ,
и съ сещъм чи пристигъ Персииденътъ ми мичтъ.
Хапвъм аз на две на три,
някулку паржоли- щот глъдът ми дъ съ укрути.
Ама първо прасвам три ракии дърти,
чи дъ виждъм двойни падъщи звизди.
И гу свърших туй зъ нема и двъ часъ,
нъ иднъ гулемъ, пуд звиздите масъ.
Пудир туй зимъх ино кило фастъци,
и удъних към дистина бири.
Амъ и нъгори все пуглеждам,
нибусвода щоту дън уттървъм.
Пу ино времи скивъм нещу мигъ,
значи туй шъй митиор ут Персиидъ.
"Къф си глупъф" викъ ми жинътъ,
бъркъш начи съмулетъ със куметъ.
-Айди, жено дигъй, нема повичи дъ ям,
нъ пейкътъ шъ си полетнъ какту аз си знам.
-Тъй ли викъ тя, аз си легъм ти вдигни си сам.
И гюрюлтия шумнъ дигнъхми ф нуща,
лошутуй, чи ни видехми падъщъ звиздъ.