автор: Elling

Отивай си вече, върни ми съня.
Хайде, върви, остави ме на мира!
Не вярвайки в нищо, ще се прокълна
нека бавно потъна, без диря.

В зловещата бездна на вечния мрак,
където всичко е празно, мъгливо.
Там няма въпроси защо или как,
а само нюанс на изгубено сиво.

Но боли ме от тези диагонали,
по които се стичат мъртви мечтите.
Дали все още ме помниш? Едва ли...
Самотни без теб забулват се дните.

Не! Имам идея - да бъде парад.
Добре сте дошли на последния пир!
Празнувайте всички сега, до откат,
а аз ще заляза в своя надир...