автор: koev

Днес мий ден кат‘ ут картинка
мацната сюрр... мхм... листичну.
Сигур щот дубря съм спинкал
и съм свеж (звучи лугичну).

Йощ сабахлян га са дигнах,
хилнах са кат‘ същ галфон,
щот са сетиф - сам са бикнах
ф тоз миньорен, зимен тон.

Пък утфънка си пиче!
Гледам го таквоз‘ бе... лятно!
А бе, Пенкилер! Мумче!
Що са прайш на луд (приятно)?

Въъъ... ми тез шамари вчера...
дет Калина ми плющя...
тъй ми врътнаха чумберя,
чи ми иди да крищя!

Вика „Митре, баш си проз!“
и са хилна кат‘ кратуна!
С тос шамар и с тос вупрос
ш‘та опрая аз... маймуна.

Я са стягай бе, джигер!
(тъй пу селски дроп са вика)
Уж са прайш на „Пенкилер“,
пък са стягаш кат‘ мутика.

Ся мий някакву такова...
(как са викаши пу грацки...)
Стягам са, градя основи,
да живея тарикаЦки!

Жива да си ми, Калино!
У Кратунци най си лична!
Некой ден шта черпа с вино,
Аку още е налично!