въпросите ми висят обесени на дърветата
няколко секунди преди разкаянието вече ги няма
казах Никога
и всичко изчезна
страхливо
неуспяло
прескочило надеждите
разтворило се кръстопътно стенание
премръзнали спомени
коват тишината
гласовете са сухи картечни откоси
очите говорят за трудната рефракция
на самотните дъждове
може би капка съм вече
по стъклото на утрото ти
ще попиеш ли само водата