автор: apostola

СложИх покривката на маса.
Принесох хляб. Налях винОто.
Камбанен звън до мен довтаса
и те целунах по челото.

Защото ти си ми икона-
за твойто име аз умирам.
За теб градя защитна зона,
в душата лесно те намирам.

Макар, че съм на хляб и вино,
обичам те до гроб, Родино!