автор: agripina

От толкова неизказани думи и преглътнати разочарования, онова обичам те, натежа, като олово. Не го изричаше вече, макар, че обичта към някого не изстива лесно, колкото и да се разочароваш от него.
Пътищата към него бяха пътища за никъде, беше по - лесно, когато го няма, но винаги, когато идваше, сърцето и биеше учестено, усещаше, че цялото и същество се променя, пътищата без него са пътища за никъде.
След безсънната нощ, Ани чакаше с нетърпение да се чуят, за да разбере какво се е случило, как е той, сърцето и биеше лудо, заспа и се събуди в три, имаше чувството, че секундите на новият ден се отчитат от ударите на сърцето й. Не можеше да му се обади, не можеше да му напише съобщение, той сигурно спеше спокойно до съпругата си. Стана, опита се да чете, не можеше, пусна телевизора, стори й се, че не разбира езика. Защо го обича, защо, блъскаха въпросите в слепоочието, а след това затваряше очи и си представяше всички мигове с него - грешна любов, неосъществима, не, няма такава - любовта си е просто любов. Само да го чуе, да и обясни, какво да обясни - егоизма си, това, че се сещаше за нея, когато оправи проблемите на целия свят - на децата , на жена си, на целия отдел. Как можах, заспа за малко, стресна се от алармата, скочи, машинално се изкъпа, облече, направи кафе, учуди се, че не изглежда зле след тази ужасна нощ. Отиде на работа половин час по - рано.Сърцето и тупкаше, вече радостно, ще разговарят, тя ще се успокои, може и да се видят днес. Разговорът ли, след него тя вече знаеше, че този човек мисли за себе си и целия свят, но без нея, тя беше едно островче, от което той вече се отдалечаваше, учуди се , че след разговора, някак и олекна, усмихна се на себе си и съжали за кошмарната нощ, а сега - кафе и работа, като всеки ден, кафе с леко горчива жилка - неприятен спомен, но любовта си е любов, тя си остава.