С тази слънчева рокля
и цветни дантели.
Не прилича на друго.
Затова ли е мое?
С тези леки сандали
и гердани с мъниста.
Затова ли привлича
всички хубави мисли?
С този смях отдалече,
с тази люлка под ореха.
Затова ли са топли
всички думи на хората?
С тези тихи въздишки
и прегърнати нощи.
Затова ли не тръгва
и не бърза за никъде?
С тези медени устни
и избелени облаци.
То така ли обича -
както никъде, никога?
И е толкова хубаво
да намериш, което
цял живот те е търсило.
Затова ли съм тука?