автор: ZAGORA

Матрица съм на Вечното поле,
създадена Вселена от Вселена,
бушуващ пламък сред земя,небе,
в алюзията на декор и сцена.

Омесена от преизподня и от рай,
със сетива като скрижали във кивота,
със себе си обичам да играя
зажиглена на времето в хомота

и да творя живот сред суета.
Една къртица полетяла от любов,
любов като забоден трън в пета.
Филиз съм от рода Адамов

пътуваща в безбройни измерения.
Бленувам сънища, денувайки мечтая,
обременена като с нечие служение
и все надничам да се опозная.

Учудващо е колко пъти падам
и колко пъти съм с душа във рани.
Научих се в Траянов ров да страдам,
и да будувам сред безсъница от Алимани.

Учудващо е,че съм още цяла,
макар белязана от ръбове и струпеи
с душа като лозница обгоряла
и със години като сипеи и бързеи.

Битувам в битието ден за ден,
а може би врагувам безразсъдно с мелници.
Дори пелинов е денят ми осветен,
а аз съм кръстница на дните си кръщелници.