 |  Какво стълпотворение на любовта! Щурци.
А аз защо съм тук сама, а аз защо съм..?!
За влюбения и тревите са изискани дворци,
спасително въже му е висенето на косъм.
Но в менe e изтляла вече тази сляпа жар
и песента ми гледа в кладенец бездънен.
И аз съм тук изгубена — любовен вехтошар,
между любовите, реални и присънени.
Минавам през тревите — струни за любов,
и гъливерска самота в гласа ми натежава.
Не съм щурец на глад за любовта готов...
През песните вървя сама и продължавам
към сухата трева. И аз съм тук, но и не съм
изопнатата струна на последното си лято.
Стълпотворение на любовта, нахлуващо отвън,
се рее из душата ми — щурче недоразпято,
което тайно се сбогува с необятния си хор,
направил си вселена сред тревата сочна.
За влюбения всичко е постеля. И простор...
А аз от края трябва любовта си да започна.
Публикувано от hixxtam на 06.08.2015 @ 07:15:12
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 16
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Щурци" | Вход | 15 коментара (37 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Щурци
от ATOM на 06.08.2015 @ 09:32:21
(Профил | Изпрати бележка) | | "спасително въже му е висенето на косъм" - много добро |
]
Re: Щурци
от doktora на 06.08.2015 @ 10:09:30
(Профил | Изпрати бележка) | ...а това е моят избор, мейа:
Стълпотворение на любовта, нахлуващо отвън,
се рее из душата ми — щурче недоразпято,
което тайно се сбогува с необятния си хор,
направил си вселена сред тревата сочна.
Да, чиста лирика, удоволствието е изцяло мое, колкото й изтъркано да звучи :) |
Re: Щурци
от Meiia на 06.08.2015 @ 17:45:58
(Профил | Изпрати бележка) | | И мое е, че прочете и даже си избра цяла строфа!:) |
]
Re: Щурци
от Meiia на 06.08.2015 @ 17:53:31
(Профил | Изпрати бележка) | Това стихотворение има странна история, погледнато от днешна гледна точка назад...
Естествено, че е преживяно, но аз съм си мислила, че преживявам едно, а то е предсказвало друго.:(
Думите и да се опитвам да овладявам, смислите не мога добре. Тях Друг ги владее в цялото им многообразие и всесвързаност, та ..Знае.
Аз само пиша, "фотографирайки" моменти.
|
]
Re: Щурци
от somebody на 06.08.2015 @ 10:31:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Такава красота си ти, Мея. И рисунък, и музика. Здравей, хубаво е да те намеря отново :) |
Re: Щурци
от Meiia на 06.08.2015 @ 17:54:15
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей и ти отново!
Радвам се, че те ...виждам тук!:) |
]
Re: Щурци
от apostola на 06.08.2015 @ 14:34:59
(Профил | Изпрати бележка) | Много добро! Харесах, Мея, и оценявам творбата!
Поздравление от мен и хубав летен ден! |
]
Re: Щурци
от Meiia на 06.08.2015 @ 17:56:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Песента на щурците е вълшебна. Тя прониква във всички сетива сякаш, права си. |
]
Re: Щурци
от zebaitel на 06.08.2015 @ 17:05:27
(Профил | Изпрати бележка) | За влюбения всичко е постеля. И простор...
А аз от края трябва любовта си да започна.
Чудесен финал на този толкова лиричен стих! Радвам се, че си тук, Мей! |
Re: Щурци
от Meiia на 06.08.2015 @ 17:57:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, zebaitel! И аз се радвам да те срещна тук! |
]
Re: Щурци
от libra на 06.08.2015 @ 18:51:06
(Профил | Изпрати бележка) | | цената на голямата любов е голямата болка, когато единия си тръгне, но има и друга любов, по-голяма от човешката, само трябва да се открие, хубав стих |
Re: Щурци
от Meiia на 06.08.2015 @ 20:01:00
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам дали една може да любов компенсира друга, пък била тя и силата на надчовешката. Така или иначе няма как да обозрем последната, та все я търсим в различни близки ни по измерения проявления. Но когато по някакви причини усещането ни за любов, способността ни за нея се "разтегне" токова много, че вибрира отвъд онова, което изобщо можем да локализираме с познатите сетива, крайното и безкраят стават едно сякаш.
Щурците жужат като високо напрежение и сигурно песента им не е само земна.
Благодаря ти! |
]
Re: Щурци
от mariq-desislava на 07.08.2015 @ 13:11:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Сияйната змия на времето, което не лекува, преминава през това стихотворение. А може би просто някой сънува живота ни, можеща Мейа.{} |
Re: Щурци
от Meiia на 09.08.2015 @ 21:35:41
(Профил | Изпрати бележка) | Или змията на собственото ни време, доколкото изобщо има време.
Може би Някой ме сънува, но защо и аз трябва да усещам това?! Не съм благодарна за последното... Натрапено ми е. |
]
Re: Щурци
от daro на 10.08.2015 @ 07:33:25
(Профил | Изпрати бележка) | ...живеещият в благото на благодарността не приема естественото
като натрапено, защото знае, че той е необходимост...
... естествено обаче, ние предпочитаме да сме ничии,
въобразявайки си - величие ;)
...(.) |
]
Re: Щурци
от Meiia на 14.08.2015 @ 01:34:49
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, сещам се за едни зверства недалеч от нас и спокойната ни природа, да не кажа безразлична. а оттам и безлична, която често ги забравя. Отказвам да ги приема за естествени. Пък нека да спомагат за растежа!
Някои неща не са естествени, щом са престъпили принципите на Естеството. И най-малкият намек за това поражда в мен усещане за насилие независимо от посоката.
Няма как да имам величавия божествен поглед. Тук съм, за да го нямам и да го търся. А, струва ми се, дори на напреднаите в покоя и равновесието, все се дава по нещичко, за да изпитват и напущат за малко поне достигната равнина на благодарственото съзвучие с цялото. Просто не вярвам в скорошното връщане към Съвършенството даже и да сме няколко тела по-безплътни. Какво остава сега...
Всеки е тук, за да вижда от различен ъгъл и да разказва това на другите. И дано накрая песента зазвучи като тази на щурците. |
]
Re: Щурци
от daro на 14.08.2015 @ 08:04:30
(Профил | Изпрати бележка) | никой не казва, че в благодарността правим поклон на насилието
...и когато не го приемеш за естествено, какво правиш?
"А аз от края трябва любовта си да започна." - От края може да се
възприеме и назад... или След края - след влюбването към любовта?
...не те убеждавам - просто с теб ми е някак умно да споделям, да
разсъждавам... да се смислям (ха, какъв глагол - сега ми хрумна!) :)
Светли дни, Мея!
...(.)
|
]
Re: Щурци
от Meiia на 14.08.2015 @ 23:26:19
(Профил | Изпрати бележка) | Когато не го приемам, се бунтувам, а и не вярвам в раболепното смирение, защото, убедена съм, не сме тук за това. Или и да сме, пътят е дълъг - въпрос на животи, ако ги има. В тези малки отрязъци тук няма как да прозрем всичко, но точно в тях сме хора от плът и кръв. После... не знам точно.
Даже не знам кое е начало и край, защото не знам замисъла, както и предисторията или бъдещето. Но не може да ми е хубаво, когато не ми е хубаво, независимо, че може да е Божия воля.
Ето нещо, което не е еднозначно и често го мисля като знак за уж осмислящата ни принуда, в която се налага да се случваме.
Нито стартът ни е равен, нито краят ни...
което...
не знам дали е обичливо или и да е, е мнооого абстрактно и спорно - иди, че го гони като вятъра.
На различни части от пътя сме и не знам кога и дали изобщо ще сме в съзвучие всички на тази земя. А не сме ли, значи сме част от Драматургично действие, за което не знаем почти нищо. Тогава?
Изход 14:4
И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И израилтяните сториха така.
Изход 9:35
Сърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.
http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-Pharaoh-heart.html
------------------------------------------------
Глаголът е много хубав!
Прекалено тъжни са моите осъзнавания и може би затова така звуча. Не познавам спокойни или ведри такива. За радостни да не говорим. Затова знам, че и радостта е тъжна, ако човек иска да го осъзнае извън моментния си отрязък.
Хубаво е да разсъждаваме заедно.
Значи нямаме абсолютен покой още...:).
|
]
Re: Щурци
от daro на 18.08.2015 @ 08:41:28
(Профил | Изпрати бележка) | да, "нямаме абсолютен покой" - все още сме само слънца... не сме
светлината :)
...но на мен ми харесва животворящата ти тъмнина, която няма нищо
общо с мрака... пък бил той и в една ампула ;)
Осветен ден, Мея! :)
...(.) |
]
Re: Щурци
от Meiia на 23.08.2015 @ 00:37:01
(Профил | Изпрати бележка) | Под липсата на покой имам предвид наличието на неспокойствие съмнения и прочие, което е само полезно за Духа.
И съм ти благодарна за това:
".но на мен ми харесва животворящата ти тъмнина, която няма нищо
общо с мрака" - рядко някой е правил разграничение между тъмнина и мрак.Благодаря за което!
Всъщност, по Пътя, системно има смяна на пейзажа: с тъмнина и мрак.
Оттам нататък всеки да му мисли какво да прави със себе си в съответните обстоятелства, които изобщо не са му пратени случайно.. |
]
Re: Щурци
от mamasha на 10.08.2015 @ 08:23:50
(Профил | Изпрати бележка) | Нали знаеш, че всеки край е начало. Някога един вещ професор ни обясняваше, че всъщност двете думи произлизат от един и същ санскритски корен. Така че давай - няма край и начало - има само отправна точка. :)
Чудесен стих, Мея! Чета го вече няколко дни и всеки път потъвам в красотата на образите му, в лекотата, която се изливат думи и чувства, преоткривам и тъгата, и болката, и капката съжаление по нещо отминало, и надеждата, че любовта още може да бъде намерана и изживана, така, както винаги е искала поетесата€
Поздравления, Мея! |
Re: Щурци
от Meiia на 14.08.2015 @ 01:20:33
(Профил | Изпрати бележка) | Няма да забравя деня, в който бе малкият повод за написваетп на това стихотворение - жужащи в тревите преиозбилни щурци. И всичко, което след това последва като вихър в живота ми, което стихотворението ми е подсказало, ама аз откъде да знам?! Тогава го писах просто така, като стихотворение, което искаше да се напише. Даже не знаех какво ще излезе. Нямаше колизия някаква. Просто и единствено и само много, много щурци на едно място, звучащи заглушитено. А те са отваряли сетивата...
Благодаря, мамаша! |
]
Re: Щурци
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 12.08.2015 @ 00:59:03
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Мей...мнооого добро стихотворение!
...За влюбения и тревите са изискани дворци,
спасително въже му е висенето на косъм.
----
Сентенция, факт!
Поздрави и прегръдки!
|
Re: Щурци
от Meiia на 14.08.2015 @ 01:14:42
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Инди!
Любовта е сентенция, есенция на живота и живота.
|
]
Re: Щурци
от Caniko на 13.08.2015 @ 22:46:37
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Чувам ги, мила Мейя!
В август и щурчета, и светулки, и хората дори са озарени от любовни копнения. Щастие е да си част от този *необятен хор*.
Поздравления за нежното докосване до всемира.
:-))) |
Re: Щурци
от Meiia на 14.08.2015 @ 01:15:48
(Профил | Изпрати бележка) | | А аз все по-малко светулки виждам. Иначе щурците са по-държеливи. Дори и в града си намират въздух за песни. |
]
Re: Щурци
от kasiana на 15.08.2015 @ 16:25:46
(Профил | Изпрати бележка) | Всеки стих от "Щурци"
е манна за сетивата на четящия!!!!!!!
Поздрави, Мея!:)
|
Re: Щурци
от Meiia на 17.08.2015 @ 01:40:46
(Профил | Изпрати бележка) | Щурците са...:)
Не стиховете.
Снощи случайно пак слушах щурци и си припомних целебния им химн.
Поздрав и на теб, Касиана! |
]
Re: Щурци
от Markoni55 на 15.08.2015 @ 16:57:13
(Профил | Изпрати бележка) | Стълпотворение на любовта, нахлуващо отвън,
се рее из душата ми — щурче недоразпято,
а аз си избрах да се възхищавам на това недоразпято щурче...поздрави Мея.
не искаш ли да го пратиш на летен бал? |
Re: Щурци
от Meiia на 17.08.2015 @ 01:43:15
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти. Ваня!
Остави възхищението, няма защо, но е важно, че имаш свое предпочитание в това щурчово стихотворение:). |
]
Re: Щурци
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 20.08.2015 @ 12:54:20
(Профил | Изпрати бележка) | Искрено, дълбоко и с впечатляващи поетични находки!
Браво! |
Re: Щурци
от Meiia на 22.08.2015 @ 23:41:25
(Профил | Изпрати бележка) | Искрено е, да..
За другото не мога да гарантирам, но благодаря, че така си го видяла! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 461
ХуЛитери: 4
Всичко: 465
Онлайн сега:
