автор: apostola

Скицирам небето.
Звездите рисувам.
Прозирна и свежа е майската нощ.
Молива ми- точен.
С боите рискувам,
но искам пейзажа да бъде нелош.

Луна се намесва.
Зад облак изгрява
и спуска пътека направо към мен.
В морето потъва.
Водата загрява
и сякаш завира във черен леген.

А някъде в ляво
и зад хоризонта
едва се прозира червено петно.
Зората напира.
Излиза на фронта
и пали фенера от златно зърно.

И тази приморска
позната картина
очаква героя на майския ден.
Лъчите му първи
да правят пъртина
през морския въздух във рамка вграден.