автор: frezija

Когато самотата е квадрат
с четирите си ъгъла се вглежда
навътре в себе си и своя свят -
света на мъртвите надежди.

Когато е триъгълник мълчи,
защото се страхува от гласа си
и слуша тишината как звучи
и как горчилката си бавно ръси.

А друг път, съвършена като кръг,
чертае свойте сфери на влияние.
Рисунъкът й - точен като лък
болезнено напомня отчаяние.