автор: Kanegan

Вечерната прегръдка е като усещане за невидимите светове.Аурите на дърветата са изтънели от прозрачна светлина.Сякаш нощта е коленичила над над Земята, потънала в безпаметна молитва и скрила в мрачните си портали улици, блокове, дървета и хора.Изпаднал в неосъзнат сън градът спи и съзерцава, а тук- там светлините напомнят за точки будно съзнание чертаещи друга реалност.
Звездите искрят като запалени свещи в небесният храм и напомнят минало.Земята се върти из вселенските коридори;денем е тих пристан за душите, където се работи, помага, израства, а нощем съзнанията се връщат в домовете си.Безкарайността не обърква пътя към родните планети, които чакат душите си.
Вятърът полъхва хлад и сякаш безплътни сенки се втурват да те докоснат, миг от невидимият свят.Душата знае всичко, помни всичко и живее като пътница между световете.