Хванах нощния влак.
От морето на запад.
Носех дъжд до носа,
носех буря и вятър.
В най-горещия ден
на най-тежкия юли
бутах облак над София
и небе прекатурих.
Сам доставих дъжда,
някой ми се подписа
и забързах обратно
час преди да е плиснал.
Зад гърба ми валя,
улиците ликуваха,
мокрите минувачи
със дъжда затанцуваха.
Куриер на дъжда
в юлската тежка хватка
римно меню
без да го разбера,
без да сетя и капка.
поваля, поваля
и се метна на влака
беше някаква грешна,
но щастлива доставка
-