автор: apostola

Не чувам вече звънките камбани.
Не паля вече в църквата и свещ.
А виждам хора на площад събрани
със поглед мрачен, празен и зловещ.

И всеки поглед- мълния във здрача.
И всяка дума е топовен гръм.
Душата пък е клисава погача
и се търкаля в жълти калдъръм.

И Господ вече гръб ни е обърнал.
Отрекъл се е вече той от нас.
Със други дрехи той ни е загърнал-
не ни помага в този труден час.

Сами ще трябва ние да решиме
във чий олтари да запалим свещ.
Кои камбани днес да заглушиме
и да открием пътя за растеж.

И да посочим силна единица
и тя да води хората напред.
Че да си тръгнем с пълна колесници
и всичко, Боже, да си дойде в ред.