|
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Оставям ти ключа за себе си под онзи облак" | Вход | 22 коментара (62 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от Markoni55 на 28.07.2015 @ 17:49:42 (Профил | Изпрати бележка) | шеметна, пак нещо са ти духнали под опашката та се развъртя и омете поетичния хамбар. само ти можеш да докараш поетична смисленост с думи ръснати в насипно състояние. чак не сварвам да ти проследя логиката, та те чета многократно...ама сванах мисля основното...
"и ти си същата
макар и винаги с различна плът"
Бинго! На печелившите честито!
|
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от mamasha на 28.07.2015 @ 18:32:39 (Профил | Изпрати бележка) | Ехееееееее, ама и ти здраво си пришпорила Пегасчо!
Браво, MD! Опоетизирана философия на любовта във всичките ѝ проявления. И сакън, да не си пипнала нито дума, нито ред от стихотворението - всичко си точно на мястото, за да говори, за да създава наслада от великолепното владеене на метафоричността на думите, за да кара да навлизаш в дълбочината на творбата, да търсиш и откриваш отражението ѝ в теб самия!
Поздравления, Царствена!
:)))))))))) |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 29.07.2015 @ 04:17:08 (Профил | Изпрати бележка) | На тези, които наистина се опитват да те разберат, бих им подсказал
да те четат както собствената си самотност, да се опитата те почувстват
както собствената си болка...
и тогава се получава магията на Поезията ти!
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
...да бъдеш сфинкс няколко вечности изморява...
Ето, това е mariq-desislava... и никой друг!!!
|
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от daro на 29.07.2015 @ 09:22:34 (Профил | Изпрати бележка) | "... докосни ме - най-сетне да се сгромолясам
в скута на пустинята..." - това е точното ми желание от 24 часа насам
- пребледнял съм, не ми се яде, дори не ми се пуши, замаяно ми е,
нямам термометър, но имам температура, кръвното... някъде се е
събрало и не знам къде и с кого... абе изобщо съм в скута на
безкръвието :)
...(.) |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от zebaitel на 29.07.2015 @ 10:59:21 (Профил | Изпрати бележка) | Всъщност, Царствено дете, най-хубавото в стихотворенията ти е, че подхвърляш на читателя интересни думи и го оставяш да си строи вселена! Ти си умелият архитект, който не осъзнава даже, колко го може, а ние сме строителите!
За което те прегръщам /лекичко, да не те задуша в тая жега/! |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от dressy на 29.07.2015 @ 19:41:25 (Профил | Изпрати бележка) | любов е :) |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от elsion (negesta@gmail.com) на 29.07.2015 @ 19:48:08 (Профил | Изпрати бележка) | това е от нещата, които ми влизат под кожата
не знам знаеш ли :)
много думи се блъскат да се произнесат... но засега пускам само една последна: благодаря :) |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от sliver на 29.07.2015 @ 20:02:44 (Профил | Изпрати бележка) | Аааа, и аз така като elsion :) Осмислям го. Или пък може би е по - добре да не го правя :) Не знам защо "сътворения" се повтаря, но сигурно е за добро :) А "сърцето ми протяга летни лапки да погали поне косите ти безмилостни" ще си го повтарям преди заспиване ;) |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от erka (elokolska@abv.bg) на 29.07.2015 @ 20:42:56 (Профил | Изпрати бележка) | :)))...ако една вечност започва и свършва някъде, значи
не е вечност и може би, затова Бог никога не заключва...
В крайна сметка, не остава ли само лабиринтът,
в който се лутаме...временно...;)
Какъв приятен хаос, като... свечеряване в пустиня! :) |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от Bockpece на 30.07.2015 @ 10:39:05 (Профил | Изпрати бележка) | моят прочит :)
чакам отвъд древните пролуки на хаоса
опитен симулант обладавам слънцето
докато душата му залезе повече от сигурно
сърцето ми протяга летни лапки
и гали косите ти без милост
кой може да програмира любовта
да я украси със столетия
лумнали в пещта на очите
привикнах с всичко
дори и с това че изчезвам полека
в ръцете ти
само с теб се смалявам
разделят ни
епохи
цивилизации
сътворения
дори тревичките
полегнали в снагата ми от камък
ни разделят
гласовете
които неспирно ломотят в главата ми
са си все същите
и ти си същата
макар и винаги с различна плът
докосни ме - най-сетне да се сгромолясам
в скута на пустинята и в теб
толкова вечности бъдеш сфинкс
изморява
|
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 01.08.2015 @ 14:12:22 (Профил | Изпрати бележка) | На мен ми прозвуча като - Изморих се да чакам толкова вечности!...
Прекрасна си! Усмихнато лято Дес! :) |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от mastilo на 02.08.2015 @ 22:56:17 (Профил | Изпрати бележка) | Малко остана... сняг покри сфинкса и пирамидите, сувенирно-порцеланов предлагат чичко-Тревичко из МОЛ-овете, сълзи го поят и избуява, също четка за бръснене. И пещта на очите и ние, все сме си същите, проклети и прекрасни в периферията на технологиите, и въпреки липсата на ракетен ресурс на изпълнителната агенция - борба с градушките. ) |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от Kanegan на 03.08.2015 @ 17:35:25 (Профил | Изпрати бележка) | Е, не е съвсем лошо да си нетер, нали?Търси, търси душата, и ето какъв шедьовър се родил!Прекрасно е! |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от doktora на 03.08.2015 @ 18:52:17 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се на стойностните и естетически издържани коментари, мило мари-деси, даже ти завиждам в бяло, защото всичко е Хаос, а ти се опитваш да го подреждаш, не ли е божествено това, мило дете.
...а аз полегнал съм на едно облаче и пращам стрелички, любовни, хем болят хем сърбят
И не съм заключил душата си...:) |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от libra на 07.08.2015 @ 20:55:09 (Профил | Изпрати бележка) | чета го от няколко дни и се чудя какъв коментар да ти напиша, за да кажа колко много ми хареса, с космичния замах, с който е писано..а душата ми е уморена почти колкото твоя сфинкс :) |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от Ufff на 10.08.2015 @ 11:12:02 (Профил | Изпрати бележка) | Направо шперц! Е. |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от ami на 28.08.2015 @ 11:59:53 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa | Сгромолясват се всички мълчания пълни с все същите гласове.
Когато биват погалени от светлина с все различна плът..
Здрав тирбушон си скрила под облака My Dear ;) |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от zinka на 19.10.2015 @ 07:06:32 (Профил | Изпрати бележка) | Чувствам се като във водовъртеж и дори торнадо в твоите творби - събуждат ми сетивата и ми объркват главата :))
А е красиво и необяснимо проницателно...
Вероятно защото пишеш със сърцето си в точен момент...
Хубава седмица!
|
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от gitchka_gramatikova на 29.03.2016 @ 20:22:50 (Профил | Изпрати бележка) | Мале, толкова образи и метафори - наборе, мноого добре! |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от angar на 29.03.2016 @ 22:24:35 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Под бяло облаче видях
ключе да се подава.
Помислих: кой ли преди мен
се е мотал тъдява?
А пък е сребърно ключе
и с майсторска направа.
Такова съм видял веднъж
в Мария-Десислава.
Посегнах да го взема, но
ме стресна вик: "Недей!
Не си ли учил, че така
загинал Фарадей!
Изглежда облак тих и мил,
добър и подреден,
но кой го знае със какви
неща е зареден!
Я мълния ще те срази,
я гръм ще те удари,
или метафорен порой
връз теб ще се стовари.
Наместо да си мъчиш с тях
нещастната главица,
я на спокойствие си стой,
при бистрата водица.
Не ще отвориш със ключе
сърцето на Мария -
не е възможно даже с чук
човек да го разбие!"
Шегувам се, разбира се.
В този стил ти си ненадмината! Засега. Защото този стил е много привлекателен (ти със своите стихове си го направила такъв), и много поети ти подражават, а някои дори те и приближават. Имам предвид Гичка Граматикова. |
Re: Оставям ти ключа за себе си под онзи облак от Markoni55 на 30.03.2016 @ 15:19:43 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че отново се препънах в тази прелест...уморих се да се да бързам безогледно нанякъде. |
| |