автор: rudin

Къщата на село тъй съм я запомнил:
с камъка излъскан в родния ми праг,
кацнала на Рýдин – махаличка скромна
и животът в нея в спомена ми драг.

Окаден оджака в одаята гледа
къмто Бог всевиждащ, горе на верев,
а в прозорче малко мисълта ми бледа
очертава било – обръч на гергев.

Плевникът на двора с покрива от слама,
как на паша тръгват белите стада.
Гумното. Пътечка, колкото за двама,
ме повежда в Марте, рано за вода.

Доста се измъчих кладенче да стигна –
пътят е обрасъл целия в трънак,
но трудът си струва и пред мене живна
водно огледало – светъл кръстен знак.

Детството ми в него мило се оглежда.
Кравите и те са тук на водопой.
Чувам и звънците... И в това се свежда
стръмната пътека на живота мой.