автор: coils

Алени очи, сини устни,
бледи черти, сива кожа,
свят в обърната посока,
лице, покрито от пръстта.

Заровена душа във мрака,
сплетени пръсти пред гърди.
Ти си там, а аз тук - сам...
Липсват ми твоите
омагьосващи очи.

Сякаш десет века под земята,
твойто тяло е било...
Времето минава бавно,
щом не сме заедно в едно.

Черен плащ обвива ме сега.
Вятър духа, развява купчина листа.
Нежни рози губят своя цвят,
както аз изгубих те от моя свят.

Липсваш ми в мойте дни да си,
жива , весела , засмяна,
любяща, мила и прекрасна,
любов най-велика и най-мрачна.