автор: CheGuevara

Почакай, мое златно лято!
Рано е. Не тръгвай.
Ръцете ми са още пълни с ласки,
с плодове.
В косите ми,
на сенокос и лудо биле дъхави,
лудуват все още нощем
знойни ветрове.

За теб облякох
най-пъстрата си рокля.
Метличините на очите ми
теб викат
в нощите.
И още във гърдите ми
напира
онази песен,
която кара всеки мъж
да отмалее...

Почакай, мое късно лято!
Спаси ме
от сивотата
на мъглите есенни.
Отлитат птиците на юг.
И после ще е късно,
много късно...

Почакай.
Още малко да се порадвам
на слънцето,
на лятната омара,
на смокиновите нощи.
Прегърни ме,
преди да ме попари
есента.


Ружа Велчева