автор: apostola

Очите са ми кладенчета сухи
и погледа ми мътен е сега.
За твоя глас ушите ми са глухи.
Душата ми се пука от тъга.

Сълзите си отдавна ги изплаках.
Изсъхна вече моето сърце.
На всички сенки пътьом се оплаках-
останах само с двете си ръце.

Със тях в прегръдка мъжка ще те хвана
завърнеш ли се, мила, ти при мен.
Съгласен съм изсъхнал дъб да стана,
но ти да бъдеш моя светъл ден.