Нима съм толкоз сляп,
нима не виждам в този свят
потребителското му люпило!
Та аз се храня с празни кошници
и с крилете на размахали се мелници.
Не разбираш ли това,
човечество любимо?
Кажи ми – да!
И закови устата ми с пръстта.
Хвърли и шепа вятър...