автор: sliver

Морето си мечтаеше за теб,
за твоя мирис,
млечно – бялата ти кожа.
За босоногата любов,
оставена сама на кея,
която чака своят зов
и нова главна роля.

Една отронена сълза
в солената вода се губи бързо,
тъй както са невидими и твойте стъпала
за пясъка на дюните през юли.
И ти очакваше ме там,
в лазурното красиво,
където чайка свива си гнездо,
а аз излюпвам се от мида.