автор: erka

...когато си отивам,
не е късно
да спреш остатъка,
обърнал се назад,
заради чувствата,
които го препъват
и вятъра насрещен -
не посмял
да ме последва
като сянка в тишината...

Походката е само функция,
изтрила някакво кръстовище.

...когато си отивам невъзможна,
все още не е късно
да изкрещиш,
че няма смисъл
да гониш само празнота...

...и тя ще чуе сблъсъка
на всички
непотеглили възможности...

Тогава вече
ще е твърде късно,
да се завръщам на кръстовище
изтрило всичките си функции.