автор: huhavel

„О, неразумни и юроде!Поради що се срамиш да се наречеш българин?”
Гневните Паисиеви думи надмогват времето и със същите сила, плам и гняв удрят плесница на съвременния българин.
Защо се срамуваме(и в миналото, и днес) от себе си? В годините на робството българинът е загубил чувството си за общност, за родова принадлежност, а родината се е свила до еснафския му затворен свят. И в днешния 21 век не е по- различно. Делим се на „ българи - юнаци” и „ циганите на сапун”; брат убива брата и син посяга на родител; родината е синоним на мизерия и пошлост. Гробовете на националните ни светини тънат в бурените на неизвестното, а паметниците им са изрисувани с графити. Демонстрираме пренебрежение и престъпно невежество към собствената си история, но имаме претенциите да познаваме историята на Америка и съвременна Европа. Парадоксално!
Срамуваме се, защото ни липсва национално самосъзнание! Процесът на осъзнаването на собствената ни личност отдавна е спрял. Живеем със самочувствието, че имаме големи възможности, а всъщност заемаме последното място, отредено за аутсайдерите. Желанията и целите ни са сведени до елементарно - битовото.
Историята на светогорския монах е адресирана към настоящето, но търси ценностни опори в миналото. Хвали патриотите, изтъква достойнствата на „ простия народ”, възхищава се от дедите ни, които „ не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове.” Каква ли би била историята на Паисий, ако я пишеше днес!? Патриотите липсват, за сметка на чуждопоклонниците и емигрантите.„ Простият народ” се е опростачил. Безстрашните и непокорни лъвове днес са домашни котараци, покорно навели глави, навирили опашки и доволно мъркащи в краката на управляващите европейски фондове и американски банки. Жалка картинка! Управляващите ни политици явно отдавна не са отваряли пожълтелите страници на Паисиевия труд! Иначе щяха да знаят, че „ историята дава разум ... на големите владетели за добро властване.” Ама къде ги търсим?! Те четат „ Винету”! Така възпитаваме и децата си. Вместо да им казваме :„ Знай своя род и език!” ,ние от малки ги караме да сричат на езика на Шекспир, Сервантес или Балзак. Как да съхраним тогава българската си идентичност?
Настоящето е безвремие, бездуховност и безпаметство. На него се противопоставя Паисиевата история, изпълнена с ценности, събития и личности. „История славянобългарска” преди повече от два века и половина разпалва огъня в угасналото огнище на националното ни самосъзнание. Сега, когато сме обезверени, изживяваме икономическа криза и духовен катаклизъм, отново имаме нужда от малката „ книжица” на хилендарския монах , но тя стои заключена в Зографския манастир, далеч от тези, на които будителят я завеща с думите:„ Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от другите племена и народи!”
Ако осъзнаем себе си като българи, като нация и общество, ще спрем да се срамуваме и ще открием корените на националната си идентичност. А те са заключени в думите НАРОД - ЕЗИК - ОТЕЧЕСТВО!