Една прекрасна тиха вечер- лятна!
Ухае тя на топъл житен клас.
От тази вечер няма по- приятна
за среща с теб във тоя късен час.
Че устните ти, като топъл хляб са
и думите ти- сладък липов мед.
Аз в тоз момент ужасно още сляп съм-
не виждам диска на луната блед.
А чувам само песен на щуреца,
на будна сова- сипкавия глас.
Усещам в мен, че вдига се живеца-
сега настъпва неговия час.
И твойте устни сладко да захапя,
и да ти бръкна в пазвите добри.
И цяла, като хляб да те нахапя
и пак да бъда гладен до зори...