автор: boliarkabg

Не затваряй след себе си вратата. Не изтривай спомена. Не забравяй прозорчето, което свети. Не забравяй мириса на топъл хляб. Не оставяй душата на къщата. Не забравяй пътя към гробовете на дедите. Не забравяй тъгата в очите на мама…
Един ден, не казвай, че не помниш имената на близките си. Не казвай, че вече си забравил селото или градчето си. Не казвай, че не помниш пътеките и друмищата наоколо. Не казвай, че си забравил говора на твоя край.
Помни прохладата на горите, звъна на тревите по ширналите се поляни, синевата на далнината в полето, тежкия клас на нивята. Спомни си звуците на дворовете, шумовете на къщата, среброто на звездите, фенерчетата на светулките, медената пита на луната. Спомни, че всичко това е над твоя роден край, никъде другаде не е същото. Независимо дали си в далечна чужбина или в нашенски град и край.
Разрови паметта си, не е много дълбоко заровен споменът. Стига да искаш ще го измъкнеш от забравата. Имена, лица, улици, къщи, хора, изгреви и залези, люти зими и лета потънали в мараня, цветни пролети и тихи, топли есени. Всичко това е там, в душата ти и паметта, ти си го заровил. Извади и не казвай „не помня“, „забравил съм“, „ не зная“, „отдавна беше“… Не е така, още Е и е там. Не махвай лекомислено с ръка…
Върни се, стопли душата си, дай си сили. Върни душата си при родното място защото:
Когато тръгнеш от дома, част от душата ти е останала там.

Милка Маркова