автор: thebigplucky

Да слушаш стари песни под дъжда,
в това отвратително време,
както и да го погледнеш – не е неприсъщо за мен -
правил съм го в не един понеделник.
Питам се – къде е трябвало да се отрека от себе си
за да стигна до този момент,
в който хем е мрачно, хем е светло
и няма пред кого да се гордея,
че отстоях себе си...
И внезапно ми се приисква да прегърна тези,
които биха се сетили за мен
в тази дъждовна, понеделнична вечер;
които са ме мислили през дните си и в отегчените недели,
а аз съм бил далече, далече...
Пил съм – като за последно;
и съм обичал непреднамерено;
търсил съм трошицата нераздадена нежност в очите насреща,
предопределена ми;
и съм скитал – теб да срещна и да те изживея...

Знам – ще се сбъднем в някой дъждовен понеделник,
когато ще е неудобно за срещи.
Ще слушаме някоя от онези стари песни,
подходящи само за нашите настроения.
И ще се слеем в небитието, открили съкровеното,
едва шепа;
едва дъх несмел;
душа, срещнала отражението си,
преди да се отрече съвсем...