По звезден зов
потеглям с ветровете
до теб да стигна,
за да ти разкажа
как леко на звездата тучна се сънува
блед дъжд от молеща сълза.
На лебеда от танца
музиката ще възпламеня
и върху огнената здрачевина
"Адажио"-то ще облека с криле.
От шепот доброта
ще плисна глътка синева,
преди в часа на скрежа бял
да си отгледам топлинка.
Нощта все още служи на Луната,
но моя новомесец лъкострелчато полетя
към повалената мечта.
Не мога да задуша пробудата от сън,
но мога да измоля милост-
все още искам да летя.